Сух екстракт от кора от върба (S. alba L.)

  Бялата върба е един от най-известните растителни видове с доказани лечебни свойства. Данни за използване на това растение с лечебна цел, датират още през 400 год. пр. Хр. Китайските билкари използват бялата върба за лечение на менструални болки и болки в мускулите. През Средновековието в Европа и Азия, екстракти от бяла върба били използване за лечение на артрит, ревматизъм и треска. През 1829 г. за първи път френски и немски учени екстрахират гликозида салицин от растението. Салицинът е застъпен във всички части на растението, но най-високо е съдържанието му в кората от върба - Cortex Salicis между 7-10%. Салицинът се разгражда в организма под действие на ензима саликаза до салигенин, който по-нататък се окислява в черния дроб до салицилова киселина. Тя има аналгетично и противовъзпалително действие. Салициловата киселина блокира синтеза на простагландини през инхибиране на циклооксигеназа и лопооксигеназа, а именно простагландините участват в индуцирането на възпалителните процеси. 4 Салициловата киселина се използва във фармацията за синтез на аспирин. За разлика от аспирина обаче, естественият салицин не води до стомашно-чревни разтройства и кървене, защото инхибира в по-малка степен някои простагландини, които имат протективни свойства върху стомашната лигавица. Кората от върба (изсушена кора на млади клонки върба ) е съставна част на чайове за ревматизъм (Тойшер). В по-ново време многократно е изследвано и потвърдено аналгетичното действие на стандартизиран екстракт на кора от върба при лечението на артроза. При едно двуседмично рандомизирано контролирано изследване се установи значително понижаване на нивото на болка при пациенти с артроза, което не се установява при плацебо групата (Шмид и кол. 2000). При такива проучвания е използвана много висока доза екстракт от кора на върба (240 мг. салицин на ден). Екстрактът се поняся добре. Още преди това в две по-малки клинични изпитвания, едното от които е било с нестандартизиран екстракт, се е постигнал положителен резултат по отношение на намаляването на болката (Милс и кол 1996 и Щафнер, В. 1997) Бионаличността на салицина след орално приемане на екстракт от кора на върба е проучвана при 10 доброволци (Шмид и кол. 2000). Установява се, че 2 часа след приема 86% от общите салицилати са се трансформирали в салицилова киселина. Като цяло в серума се намират значително по-малко количество салицилова киселина, отколкото при приемането на синтетични салицилати. В кората от върба освен салицилови деривати се срещат още и флавоноиди и 5-10% проантоцианидини (кондензирани татини), които са известни с регенериращите си и кръвоспиращи свойства. Доказани са още антипиретични, антисептични, диуретични, антималарийни и антипаразитни ефекти на този естествен фито продукт.