Пробиотични бактерии

Льофилизирана смес от пробиотични микроорганизми (Lactobacillus bulgaricus, Lactobacillus acidophilus, Streptococcus thermophilus, Bifidobacterium Longum)

Млечнокиселите бактерии

Млечнокиселите бактерии се намират по растенията, в млякото и млечните продукти, в храносмилателния апарат на животните и човека. Особено богати източници на млечнокисели бактерии са ферментиралите млека и зеленчуци и различните видове сирена. Тези организми не са патогенни и токсични, запазват жизнеността си по време на съхранение и оцеляват при преминаване през стомаха и тънките черва.
Някои считат, че само видовете и щамовете, които произлизат от чревния тракт на човека могат да осигурят пробиотичен ефект за хората. Това обаче се опровергава от два факта. Първо бактериите са възникнали на земята преди три милиарда и 800млн. годинид алеч преди появата на човека. Второ, по време на развитие на фетуса в утробата на майката храносмилателната му система е стерилна. В действителност някои от бактериите са по-добре приспособени да живеят в чревния тракт и се заселват в човека. Процесът на естествената селекция продължава във всеки отделен индивид.
Именно млечнокиселите бактерии са едни от видовете бактерии успели да се приспособят към условията в стомашно-чревния тракт на животните и човека. По форма те са пръчковидни или кълбовидни, Грам положителни. Енергия си набавят само от субстратното фосфорилиране, като се разделят на хомо- и хетероферментативни. Не са чувствителни към кислорода, за това се наричат аеротолерантни анаероби. Притежават сложни хранителни изисквания. Нуждаят се от витамини, аминокиселини, пурини и пиримидини.
Пръчковидните млечнокисели бактерии се отнасят в род Lactobacillus, а кълбовидните в род Streptococcus, Enterococcus, Pediococcus, Leuconostoc. Представителите на род Lactobacillus са облигатно хомоферментативни, облигатно хетероферментативни и факултативно хетероферментативни. Родовете Streptococcus, Enterococcus, Pediococcus са хомоферментативни, а Leuconostoc е хеетроферментативен.
Род Lactobacillus са дълги, често тънки или къси пръчки, понякога с извита форма.
Устойчиви към киселинността на средата и могат да растат при рН под 4,0 за разлика от коковидните форми.
Млечнокиселите бактерии взимат участие в „бариерния ефект" на чревната микрофлора чрез продуцирането на лактат и създаване на кисела среда, която е неблагоприятна за развитието на редица вредни бактерии за организма. Освен това някои млечнокисели бактерии синтезират бактериоцини. Те притежават антимикробни свойства и потискат растежа на редица патогенни бактерии. Продуцирането на бактериоцини е извънредно ценно пробиотично свойство. То води до усилване на колонизационната резистентност на индивида срещу чревните патогени. От млечнокиселите бактерии бактериоцини продуцират L.acidophilus, L.bulgaricus, L.plantarum, L.casei и L.brevis.
Пробиотични немлечнокисели бактерии
Към тях спада род Bifidibacterium, който е нормален обитател на чревния тракт на животните и човека. Намират се в голямо количество в колона. Това ги прави важна функционална част на микрофлората на чревния тракт. Бифидобектериите играят съществена роля при ферментирането на въглехидратите в колона. Те са една от малкото групи бактерии, които преобладават в колона на човека през целия му живот.
Бифидобактериите са открити са от френския педиатър Хенри Тисиер и името им произлиза от разклонената форма, която имат "bifid" - вълнообразна. Те са Грам плеоморфни положителни, неспорообразуващи, неподвижни форми. Силно променлива е формата на пръчките. Тя се влияе в голяма степен от хранителната среда, калциевите и натриевите йони. Те са облигатни анаероби. Някои видове като B.infantis, B.breve и B.longum притежават механизъм, с помощта на който могат да отстраняват токсичността на кислорода. Оптималното рН за растежа им е в границите 6,5-7, като растежът им се потиска при рН под 5,0 и над 8,0.
Бифидобактериите се различават коренно по своя метаболизъм от млечнокиселите бактерии, тъй като продуцират освен лактат и ацетат. Растежът им се потиска от лактат и други метаболитни продукти, синтезирани от млечнокиселите бактерии при протичане на млечнокисела ферментация. Същото се наблюдава и при запазване на ферментиралите млека с бифидобактерии.
Бифидобактериите притежават пробиотични свойства, изразяващи се в промяна състава на чревната микрофлора, вероятно чрез потискане растежа на патогенни бактерии.
Скъсяват продължителността на диарията и времето за преминаване на храната през чревния тракт. Намаляват риска от рак на колона и повишават продуцирането на секреторни имуноглобулини.
Бифидобактериите се използват за приготвяне на ферментирали млека, добавят се в извара, сладолед, замразени млечни продукти и фармацевтични препарати.